ОЧАКВАНЕ

Очаквах те! Така и не дойде.
Вратата бе студена като зима.
Единствено гобленът със коне
нашепваше ми всъщност, че те има.

И като яма празно беше в мен,
обречен бях да дишам самотата.
Надеждите умираха съвсем,
а вярата танцуваше с дъжда.

И чашата с ракия ми тежеше.
В очакване, все в дъното се крих.
Часовникът отмерено болеше…
Аз пишех не във проза, пишех в стих.

Ти не дойде до първите петли.
Очите ми превърнаха се в рана.
Поетът се нуждае от сълзи,
измисля ги – ако такива няма.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: