ИНВАЛИДЕН СТОЛ

Пиесата „Живот” за мен е драма,
декор е Столът, зеещ като бездна –
в прегръдката му паднах като в яма,
в прегръдката му – първа и последна.

Ръждясват бавно в мене колелата,
в инерция превръща се животът,
безчувствено студени са краката –
предатели, по пътя към Голгота.

Напрегнат и изопнал всички нерви,
аз движа Стола педя подир педя.
Душата ми оглозгана от червей,
дори за миг от страх не потреперва.

Пред Бога си не падам на колене,
на Стола съм разпънат – не на кръста.
Нарекъл съм пиесата „Смирение”
и моля се да стана. Да възкръсна.

Не бива да ме вижда в Стола мама,
че болката й в мен е рана съща.
Пиесата до края ще е драма,
а Столът вместо нея ме прегръща.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: