КАРТИНА

Очите ми пресипнаха за теб,
часовникът с отрова се нагълта.
Стаята – обширна гола степ,
диша с мене, но изглежда мъртва.

По стъклата капе тишина
и стените се целуват във ъглите.
Лампата от мъка изгоря,
никой за смъртта й не попита.

Вратата не скрибуца от печал,
останала да зее – празна яма,
на гвоздея виси жалейка – твоят шал.
Портретът ти отдавна там го няма.

Нахлува студ, аз целият горя,
пожарът ми изтиква студовете,
а в стаята ухае на жена –
от вазата с любимото ти цвете…

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: