ОРИС

На Вл.Висоцки

Обикваха те всички, щом те чуеха.
Ти истини горчиви не спестяваше.
Бунтуваше се срещу подлеците
и на лъжците също не прощаваше.
Цигарата в устата бе прегърбена
а водката недоизпита – все обърната.

Какъв не беше в краткия си път, но истински.
В душите – разногласни струни, все надничаше.
Дори във вълчите уста се тикаше.
(Дали си се страхувал там? – Едва ли.)
Със ураганния си глас ковеше думи
и стреляше със тях – като с куршуми.

Ти знаеше – кога ще скъса струната
мига на земното ти съществуване.
Конете си пришпори срещу пропастта –
в очакване на вечното пътуване.
Цигарата във пепелника бе превита,
а водката обърната – недоизпита.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: