ПРОЗРЕНИЕ

Ще те целуна както никой досега.
Ще те притисна с двете си ръце,
за да усетиш пулса на страстта
и нежноста на мъжкото сърце.

Ще те погаля както никой друг.
Ще ти прошепна тези две слова –
„Обичам те!”, но отговора глух
аз няма да дочакам вечерта…

Ще си отида в мъжкият си свят.
Ще поридая, сграбчил самотата,
а споменът ще храни моят глад
за досега – до същността на красотата…

А времето – лечител на мъже –
пак монотонно ще тече към нещо…
Течението ще ме отведе
във храма до изгарящите свещи.

И, Господи, прости ми дързостта:
сърцето ми не иска днес да спира
То е подвластно на една звезда –
Коя звезда като свещта умира?

Коя звезда превръща се във миг?
Коя звезда се крие от очите?
Мълчанието стряска като вик,
за да блестят в очите ни звездите!

Аз споря с Бога, ти сега мълчиш
и безучастна с мен се съгласяваш.
А огъня и двама ни гори,
след който пепелта ни ще остане…

Ще ни разпръсне вятъра навред,
прахът ни ще посее любовта…
И може би ще се роди поет
да продължи стиха и песента…

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: