СПОМЕН ЗА ЩУРЕЦА

На Стефан Калев

Отиде си. Не взе оттука нищо.
Разсърди се на този свят покварен.
Остави ти сираци – всички листи
написани – проплакани, изстрадани…

Отиде си. И прошка не поиска
от верните приятели, защото
не трябваше да разберат, че скоро
ще спре да се търкаля колелото.

Отиде си. А твоята писалка
премръзнала те чака със надежда…
И само пукотът на тишината
в портрета ти пак тъжно се оглежда.

Отиде си, приятелю, поете.
Аз гроба ти не ща да знам къде е,
че бих ли го затоплил с мъртво цвете,
щом ти във мене вечно ще живееш!

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: