КИТАРА

На Тодор Янкулов

Струните внезапно изпищяха,
от болка разтреперани и неми.
Китарата – душевната ми стряха,
разголена помоли да я взема.

Изплаших се от писъка последен,
а голотата беше… непривична.
В ушите ми засвириха сирени
и чувствах как по-силно я обичам.

И тези чувства в стаята витаеха,
пулсираха във ритъм мойте вени…
Тревогата не исках да познае
и затова посегнах – да я взема.

Прегърнах я с любов и тя засвири
без струни. Бе гласът и като трепет.
Разголена, звучеше чак до синьо,
кънтеше песента – а беше шепот.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: