ЧУДО

На сина ми

Пронизвай ме със детските зеници
по-бистри от небесния простор,
искрящи зад решетките-къдрици
и нежнозвучни като птичи хор.

Не би ги спряла никаква преграда
да бъдат извор на истинността.
Очичките ти парят без пощада
във вече съгрешилата душа.

Но ти, дете, не ме вини, защото
във детството си също нямах грях.
С годините натрупах във живота
по малко: злоба, алчност, грубост, страх.

Сега, повярвал в твоята магия,
съветвам те – подобно не греши!
Пази си детските мечти-светини
и остани с пронизващи очи!

Че най-голямо чудо на земята
е туй: да бъдеш винаги дете –
с очите си да раждаш свободата,
която не стои на колене.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: