ОБГРЪЩАНЕ

Щом аз съм ти, а ти си аз,
кръгът остава без начало.
Стихът затворен е във нас,
подрежда пясък в огледало.

Щом ти си аз и аз съм ти,
оглеждаме се – кой е сянка?…
И няма никакви следи,
излезли от съдба без рамка.

Когато ти пак станеш ти!
Когато аз пак стана аз!
Завинаги ще се взривим –
в белязан ден, в случаен час!

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: