ПОДАРЪК

на НЕДЯЛКО ЙОРДАНОВ

На стената висят всички ценни картини,
между тях окачих твоята с морското синьо.
Ти за мен я рисува, мило мое дете.
Беше първо пързалка, после каза – небе,
после каза със стойка на художник напет:
„Това е най-точният син твой портрет.”
И аз бях пленен не от синия лист,
а с това, че ме имаш за толкова чист,
а с това, че изглеждам в две детски очи
като някакъв цвят, дето пръска лъчи,
като някакъв малък квадратен синчец.
Впрочем – сложих го в рамка – един златен венец.
Между скъпи картини и скъпи пана
грее твоят букет без порок, без вина,
без разяждащи мисли, без да струва пари.
Мило мое дете, ти така ме плени!
Всички други картини бледнеят пред теб –
най-чудесният детски – в морскосиньо – букет.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: