на НЕДЯЛКО ЙОРДАНОВ
На стената висят всички ценни картини,
между тях окачих твоята с морското синьо.
Ти за мен я рисува, мило мое дете.
Беше първо пързалка, после каза – небе,
после каза със стойка на художник напет:
„Това е най-точният син твой портрет.”
И аз бях пленен не от синия лист,
а с това, че ме имаш за толкова чист,
а с това, че изглеждам в две детски очи
като някакъв цвят, дето пръска лъчи,
като някакъв малък квадратен синчец.
Впрочем – сложих го в рамка – един златен венец.
Между скъпи картини и скъпи пана
грее твоят букет без порок, без вина,
без разяждащи мисли, без да струва пари.
Мило мое дете, ти така ме плени!
Всички други картини бледнеят пред теб –
най-чудесният детски – в морскосиньо – букет.
ЛИЧНА ПОЕЗИЯ 
Вашият коментар