ВЯТЪРНА МЕЛНИЦА

Като вятърна мелница самотата ме гали
и скрибуцат с надежда всички стари мечти.
Сякаш пак съм до теб,ала всъщност едва ли
ще посегнеш към моята тайна врата.

Само в мислите крехки като ново начало
аз те пускам свенливо и оставам без дъх.
В самотата се вглеждам-самота огледална.
От пропукана вяра теква първата кръв.

Аз съм вятърна мелница-ти си топлият вятър,
аз роден съм самотник-ти пък си самота.
Аз-играна пиеса в житейския театър.
Ти-посята в пустиня зелена трева.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: