ИСТИНА

Не се страхувам жив да ме оплачат,
страхувам се от думите фалшиви –
от тях се раждат моите палачи
и бавно ме изстискват и убиват.

Пред прага на смъртта изчезва болката,
препъва се във спомен мисълта.
Къде си ти, която ме напътстваше
и пазиш ме от фалш дори в съня?

Къде си ти, която ме накара
във кладата си сам да хвърлям огън,
да проумея, че лъжата пари,
че в истина да изгоря не мога.

Ела при мене днес и научи ме
от моя страх аз как да се опазя.
Ако не можеш – просто, оплачи ме!
Палачите не бива да се мразят!

Advertisements

има 1 коментар »

  1. violeta Dimitrova Said:

    Благодаря ,че те намерих.


{ RSS feed for comments on this post}

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: