КАПАН

Пак е вторник! Потта пак тече!
Пак във мене се гмуркат въпроси
и кълват като гладно врабче:
търсят отговор – крехки и боси.

Докога ще боли съвестта?
Изкупител на грях ли съм само
или извор за жива вода?
А лекарство за съвести няма!

Аз превръщам се бавно в робот –
сякаш пътят отдавна избран е…
и ме люшка морето-живот,
съвестта ми щом пристан си няма.

И изгарям в нелумнал пожар.
Но какво от това, че изгарям,
щом се хващам сам в своя капан,
а се мъча от там да избягам!

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: