ЛУНОСЛОВИЕ I

Дали луната всяка нощ ме гледа
през процепа на плътното перде
и силната любов я прави бледа
пред моя сън спокоен на дете?

Дали събира всяка нощ звездите
да им говори шепнешком за мен
и топло ме целува по мечтите,
за да съм силен следващия ден?

Дали на облаците моя сън разказва
и ги разпръсква в чужди небеса?
Дали и през деня не ми показва
най-вярната посока на света?

Не знам дали луната ме обича,
но образът й с нежност ми шепти,
когато тайничко през процепа наднича:
„Спокоен спи, спокоен спи, спокоен спи…”

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: