РЕЧНО

Нас ни свързва не само земята –
като устни пропукана, бледа,
от която се раждат житата
с класове за живот и победа.

Не и вятърът, който се смее,
във косите ни пръсти заровил.
Не вълшебната флейта с Орфея,
за любов дето ехото моли.

Не и тези светулки – звездите –
разпилени в полето мъниста,
и на Млечния път старините,
побелели до мъдрост от мисли.

Нас ни свързва до обич реката
и към своята цел ни увлича,
аз и ти сме мъжът и жената,
и на капки във нея приличаме.

Как стремглаво по пътя обречен
бреговете целуваме бързо
и отеква в пространството ехото –
натежало от нашата мъдрост.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: