СТРАННА ПТИЦА

Не съм ли като птица със бодли,
целуваща небето си – дъбрава.
От всеки мах с крилата да кърви,
а белегът във мене да остава.

Гнездото ми – преплетено въже,
напомнящо пътеките, поети
от няколко измислени мъже,
родени във безсънните куплети.

Храната ми – мастилени черти,
изстрадани, магични и горчиви.
Водата – непрокапали сълзи,
останали в очите да изстиват.

За себе си щом вече съм открил
на приказката светлата надежда,
по-странна птица бих ли се родил,
щом битието сам си го нареждам.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: