СТРАХ ОТ ГРЯХ

Един човек на Бога се помолил:
„Прости ми,Боже,мойте грехове,
подведен бях,но ти си ми опора,
излъган бях от твойте врагове…”

Бог прощавал грешки непростени
и на човека също Той простил.
А тоя,що бил паднал на колене,
приискало му се- и пак сгрешил.

Отново пред Всевишния застанал
и пак се молил със сълзи в очи.
Но новият му грях останал
в сърцата чужди вечно да боли.

Човек без грях- уви,не съществува.
Днес всеки има някой собствен грях.
Но кой от нас пред Бог не се преструва?
И кой,преструвайки се,не изпитва страх?!

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: