За петите ми вкопчена здраво,
все до мене със стъпките верни
се поти през горещото лято,
през студената зима трепери.
Неотлъчно след мен се извива
мойта спътница, гола и боса,
и във църквата с мен се отбива,
и във кръчмата сяда до масата.
Мълчалива, безшумно ме следва,
помъдрява от моите грешки,
не заменя провал за победа,
а ме стиска във своите клещи.
Най-безстрашната спътница моя
колко пъти от мрака умира,
но възкръсне ли – слънцето моли
да ми грее в живота неспирно.
ЛИЧНА ПОЕЗИЯ 
Bilyana Ginina Said:
on 10/25/2011 at 9:05
Валентине, имаш много красив стил, но ти си го знаеш. Радвам се всеки път, когато попадам на теб, докато ловувам из нета за нова поезия. Казвам се Биляна. Знаем се от http://forum.stih4e.com/ . Там съм DEVIL_IN_HEAVEN. Бих се радвала да се запознаем, било то само виртуално. Искам да те поканя на едно място, където се събираме все едни такива странни пишещи и рисуващи птици. 🙂 Не успявам да открия някаква платформа за контакт с теб, но ако проявяваш интерес, изключително много ще се радвам да ми пишеш…
Хубав ден!
DEVIL_IN_HEAVEN